За мен

Здравейте, смели души!

Отдавна искам да започна да пиша и да споделям с вас всичко онова, което е преминало през душата и тялото ми, но все нещо ме спираше. Дали страхът от неодобрението и критиката, или това, че ще разголя себе си и ще бъда уязвима.

Истината е, че живеем във свят, в който се случват толкова много неща в рамките само на един ден и често пъти е трудно да обработим толкова много стимули наведнъж, без те да ни засегнат и наранят. Не е лесно да си като корито на река, през която водата минава, и да си просто мъдър и любящ наблюдател на себе си и света.

Това изисква много вътрешна работа. Отдаденост към собствената ми същност. Самоанализ, изцеление, постоянство и търпение. Нужна е и смелост – да се срещнеш с най-болезнените и неразбрани части от себе си. Необходимо е знание, мъдрост и най-вече любов, за да прегърнеш себе си в моментите, когато се чувстваш най-сам и уязвим.

Дълго време душата ми ме подканя да започна да пиша, да споделям и да изразявам себе си, своите истини и опит, но аз все отлагах. Не се чувствах готова. Казвах си: „Коя съм аз, че да уча хората на нещо?“

Вече има толкова много учители и знания за всеки, който желае да се развива и опознава. Съпротивата беше голяма. Знаех, че идва от моето минало, отвъд този живот, когато това да си различен, да споделяш знание и мъдрост често се е наказвало със смърт, мъчения и много болка.

Разбирах тази част от себе си, която искаше да остане в безопасността на сянката си и да не се изявява. Усещах страха ѝ, белезите от огромното разочарование, че си искал да направиш добро, а в същото време си бил наказан за него – и то с живота си.

И така времето си минаваше.

Измислих компромисен вариант. Направих си страница във Фейсбук, в която да споделям кратки мисли и мъдрости, които лично бях преживяла, под формата на картинки. Това не изискваше много от мен и не ме плашеше.

Страницата ми се казва „Алистера“. Може би сте я срещали или сте нейни последователи. В нея от доста години публикувам по една мисъл за размисъл всеки ден, като напомняне за важните неща от живота.

И това ми беше достатъчно… до сега.

Сигурно се питате откъде е дошло това име и защо точно то. Отговорът е, че това е името на моята душа. То е уникално и неповторимо и всеки има такова.

В него са кодирани много неща, които за земния ни ум са трудно разбираеми, защото той е ограничен до възможностите на това измерение и до сетивата, с които разполагаме в него.

Аз самата се опитах да го разтълкувам, като използвах знанията си по италиански. На италиански думата „ali“ означава „крила“, а „terra“ – „земя“. За мен това е съвършеният баланс на душа, която има крила да лети, да се издига и в същото време е здраво стъпила на земята, обичаща корените си. Хармония между духа и материята.

Обичам своето име.

Помня първия път, когато го чух. Обзе ме огромна радост и лекота. Сякаш се бях запознала със самата себе си и това беше вълнуващо.

И до ден днешен, всеки път, когато го чувам, то ми дава сила, носейки спомена за истинската ми същност отвъд този свят и ролята, която съм избрала да играя в него.

Извървях доста дълъг път – и като духовна същност, и като човек в настоящия си живот. Преживях много трудности, загуби, болка и предизвикателства и всичко това ме прави това, което съм сега.

Нося всяка частица от себе си с гордост. Научих се да се опознавам, да израствам от собствените си рани и да намирам доброто, мъдростта и любовта дори в собствените си сенки – онези, които най-малко съм искала да срещна.

Казват, че „няма човек без сянка“, а тя се забелязва най-много, когато се огрее от светлината на душата.

Докато бях обърната към светлината си, не можех да видя сянката си, затова бе нужно за известно време да обърна гръб на светлината, за да мога да се срещна с нея.

А тя винаги е там, щом има светлина. Двете са неразривно свързани.

Да събереш кураж и да опознаеш тъмнината си не е по силите на всеки. По-лесно е да гледаш само към светлината. Докато избирах само нея обаче, аз се отказвах от другата част от себе си, където се криеше и скритият ми потенциал. Онзи, който все още е неразбран и неприет.

И така, аз прекарах много години в изучаване на моите сенчести части, преживявайки ги от първо лице, за да ги разбера и обикна.

Ще бъда честна с вас – това беше и е болезнен процес, но също така е лечебен.

Да си позволя да чувствам и мисля всичко, което преминава през мен, е огромно предизвикателство, но в крайна сметка то ме водеше у дома – при себе си. Даваше ми мира, който съм търсила много дълго време, и ми връщаше цялостта и единството на същността ми.

Така че си струваше осмеляването.

Знам, че не съм единствената, която върви по този път и опознава себе си. Има много хора като мен и също толкова много подходи и пътища, които всеки следва, докато израства към по-добрата версия на себе си.

Затова най-накрая, след толкова много години, събрах смелост и един слънчев ден седнах на компютъра, за да пиша, без да знам какво точно ще излезе изпод ръцете ми.

И ето ме тук – пред вас.

Разказвам ви накратко за себе си в желанието си да започна да споделям и да удовлетворя порива на душата си да излее всичко онова, което дълго е задържала.

Искам да ви кажа толкова много неща, но всичко с времето си.

Животът не се случва за един ден. Нужно е да се направи първата крачка и да се отворят вратите на съкровищницата на моето сърце, което има толкова много да даде.

Вярвам, че ще има хора, които ще бъдат докоснати от моите думи и енергията в тях, и други, които няма да бъдат.

Но в крайна сметка и слънцето не успява да освети цялата земя едновременно, така че приемам това и съм благодарна за всяко сърце, което е усетило любовта в думите ми, мъдростта и дълбочината на същността ми.

Помнете, че тук аз ще споделям своите истини – онези, които са валидни и преживени от мен самата. Те не са абсолютни истини за всички. Ако не ги чувствате по същия начин, това също е добре, защото именно в това е многообразието на нашия свят и неговото богатство.

Всеки има свой път и правото да следва това, което усеща за себе си като правилно.

Вземете от мен само това, което е в резонанс с вас и ви е полезно. Това е нещо, което и аз самата правя – уча се от опита на другите, но винаги оставам вярна на себе си.

Та нали затова сме уникални и неповторими.

Щастлива съм, че се осмелих да започна това вълнуващо приключение.

Чрез него ние ще се свързваме на едно невидимо ниво и взаимно ще се подкрепяме с помощта на богатствата на опита и знанията, които всеки един носи.

Благодаря ви, че ми се доверихте!

Нека има мир в сърцата ви!

С много любов,
Алистера