Подготви се преди да поемеш по пътя към себе си

Здравейте смели души! 

Днес искам да ви разкажа за моето пътуване към себе си. Когато взех решение да се развивам осъзнато и да се опозная по-добре, аз не знаех какво ми предстои. Бих казала, че имах доста романтични и не реалистични представи за пътя,  по който ми предстоеше да поема. Смятах, че той ще ми донесе само добрини и облаги, че ще направи живота ми по-хубав и лесен. И в същността си пътуването към себе си наистина носи много дарове и удовлетворение, но преди да поема по него аз не знаех, че както всичко друго в живота и това си има цена. Дуалността е навсякъде и във всичко, дори и да не можех да я забележа, тя винаги беше там. Законът за баланса е неотменен и за да получиш е нужно и да дадеш. И така аз поех към своето себепознание без да разбирам, че то ще изисква от мен да заплатя за него. То ми струваше много от моето време, внимание, търпение, отдаденост, отдалечаване от шума на света, смелост и много любов.

Бях се заблудила, че духовното израстване е лесна работа, а всъщност не беше. Като човек аз  съм многопластова същност, която носи и светлото и тъмното в себе си. Голяма част от мен беше скрита в моето подсъзнание и аз дори не подозирах за нея, докато тя не се прояви в неочаквани за мен ситуации. Живота умело отразяваше онези неосъзнати от мен части, които имах нужда да видя, да опозная, да приема и обикна. Срещаше ме с хора, които изкарваха на повърхността моите не излекувани рани и предизвикваха в мен силен дискомфорт. Разбрах, че срещата със себе си минава през болезнените части в мен, дълбоко скрити и нежелани. Знаех, че е нужно да съм наблюдател на себе си, да приема тази своя версия, да и простя и да я обикна, но на думи всичко звучеше много по-просто отколкото беше в действителност. Трудността идваше от това, че всъщност докато болезнената част от мен беше на повърхността тя се сливаше с мен и аз преживявах всички нейни мисли, чувства, емоции и физически неразположения, които тя бе запечатала в себе си. Все едно се превръщах в друго свое аз, което ми беше непознато. Дори когато се погледнех в огледалото се питах „това аз ли съм наистина“? Толкова голяма беше разликата между човека, който познавах като себе си и това, което в даденият момент се изразяваше през мен. В началото ми беше много трудно да се разгранича от преживяванията си и да бъда просто техен наблюдател. Емоциите често бяха толкова силни, че обладаваха същността ми напълно. А аз съм емоционален човек по природа и предизвикателството беше още по-голямо за мен. Все още се учех как да управлявам емоциите си а не те мен. Но както всичко в живота първо трупаш опитност, а после усвояваш урока и използваш знанието, което той ти е дал.

И така като млад войник въоръжен с желание да се развива като човек и да надгражда себе си, аз тръгнах към фронта на себепознанието без да подозирам какво всъщност ме очакваше. Смелост не ми липсваше въпреки, че в началото ми липсваше знание. А то е най-ценният ресурс, който можеше да ми помогне и да ме води по пътя. Затова сега аз искам да споделя с вас моят опит и преживявания. Осъзнах, че без знанието, което получих не бих могла да се справя и да съм тук и сега с вас докато четете този текст.

Ценете знанието, което ви достига, както и човека който е негов носител, особено когато намерите чист източник, защото в днешно време съществува много информация и тя често цели да заблуди хората, вместо да им помогне. Проверявайте всичко чрез собственото си сърце и усещания. Не се доверявайте на сляпо, защото всичко си има цена и това е един от важните уроци, които всеки дръзнал да върви по този път е нужно да усвои. Аз имах честта и благословията да попадна на правилният учител и знание, за което съм му безкрайно благодарна, както на него така и на моята душа и духовен екип, които въпреки всички трудности умело ме насочваха и водеха по пътя ми към него.

Започнах да пиша този пост с мисълта да ви предупредя, че пътя към себе си не е лесен, за да сте наясно и да избегнете моите разочарования, които често пъти изразходваха много от личната ми енергия и ме забавяха. Знам, че повечето хора, които желаят да опознаят себе си са наистина много смели и ако са усетили порива на душата си, нищо не би могло да ги спре. Затова и аз ви наричам „смели души“, защото разбирам колко много се изисква, за да вървиш по този път. За първата крачка е нужна най-вече смелост и малко любопитство, останалото  се разкрива когато поемеш по пътя.

И така мили смели души, ако сте решили да излезете извън рамките на познатото ви, да се потопите в един необятен, непознат свят, пълен с толкова много и различни преживявания, ви приветствам с добре дошли в света отвъд границите на видимото. Вие сте много повече от това, което знаете за себе си и с радост ще споделям с вас, всичко, което би могло да ви е полезно, за да направя пътя ви малко по-лесен.

Всеки един, който върви към себе си оставя светла следа, а колкото повече са хората, които я последват толкова и пътя става по-широк, а следата по-ярка.

Винаги съм си казвала, че ако успея да помогна дори само на един човек, ще си е струвало усилията и следата, която съм оставила. Следвайте пътните знаци оставени от тези преди вас и не забравяйте да благодарите. Благодарността е сила и благословия, както за вас така и за този, към който я отправяте. Бъдете мъдри, учете се от опита на другите, извървяйки своя уникален път и не забравяйте, че живота е една игра, когато стане прекалено трудно си спомнете, че всичко е временно и ще отмине. Не се приемайте прекалено на сериозно и играйте най-вече с любов! Останалото ще ви намери!

С любов!

Алистера